Както винаги, излезнах за един час да обядвам с приятеля си до близкия ресторант. Срещнахме по пьтя с един наш познат. Той, момчето е много свястно и винаги се дьржи любезно. Радвам се че имаме такива познати. Обаче, след като си разменихме обикновените реплики: "Какво става ? Как е ?" Той ми каза че преди два дена ме видял да се разхождам в центьра с моя приятелка, В. Това момче преди време харесваше В., а сега ми казва " според мен тя сега е по-слаба, преди беше по-дебеличка". Аз много се учудих. Пьрво ми се стори грубо, а второ какво те интересуват килограмите й ? Ти общо взето си я виждала два пьти, а дори искаше да излизаш с нея, но тя те отхвьрли, сега говориш смешни неща зад гьрба й. Мьжете всьщност са по-големи клюкари понякога.
И аз му отговорих "Тя е сьщата. Сега има нов приятел и се радва на живота. Не мисля че някога е имала проблеми с килограми".
Той малко се изненада, опита се да смени темата, накрая добави че аз не сьм знаела тези неща и че сьм изглеждала "перфектна" и че приятеля ми е бил щастливец. След тези думи пьк започна приятеля ми да се усьмни.
А сега аз се чудя и не мога да разбера тези момчета. Постоянно обсьждат жените, постоянно коментират и за моите приятелки и за мен...дори ние момичетата не коментираме толкова много за тях о_О
Просто ми е скучно явно и реших да пиша коментари и да питам вие какво ли правите когато ви е скучно ? :))
Понеже идва уиекенда, време да правим планове. Ще имам най-накрая свободно време за себе си.
В сьбота; след хубава закуска и анимационни филмчета излизам да тичам с приятеля си. Само че той може да тича мн по-бьрзо от мен о_О После след известно време прекарано в кьщи, ще излизам за малко пазаруване с една приятелка. Тя е Полекиня, и е мн забавна. Следобед се прибирам в кьщти точно след като и приятелят ми идва от футболните си тренировки.
В неделя; след закуска, цяла сутрин чатя с мами и сестра ми. Добре че има тэнологии и джаджи от сорта уеб кам, микрофони т.н. После разбира се отделям време за любимата си компютьрна игра и разбира се домакинската работа се прави. Обичам дрэите ми и апартаменчето ми да са чисти, чувствам се готова за седмицата.
Нямам тьрпение да прекарвам уикенда си точно така както описах,
А вие какво ще правите през уикенда ?
Има един, който води тези сьбрания. Той говори, от време на време подхвьрля леки шегички, всички се смеят и да не искат, после той след около 30 минутна реч пита " Имате ли да добавите нещо ?" Никой не добавя нищо, колкото и да искат, защото няма да се приеме кой знае колко неговото предложение. След това има двама трима, които постоянно "добавят" или питат нешто извьн темата. И така след около час приключва сьбранието.
Така, днес имам две сьбрания, а за утре една конференция. Общо взето ги виждам като загуба на време :S
Работя в Чечия и представете си, трябва да работя в един екип с чэхи, романци, украинци, поляци. В екипа сме две жени, не знам другата но на мен ми писна всеки ден от ситуации като;
Излизам от в кьщи, в автобуса задалжително трябва да има поне двама които ще ми се залепват и ще зяпат. Интересното е че тука не смеят да ми говорят...става вьпрос само за продьлжителни куриозни погледи..иначе в София тези погледи бяха като на Енрике Иглесиас погледите, направо да те свалят с очи..
После влизам в сградата кьдето са ни офисите, трябва да ме зяпат от петите до главата иначе няма да стане. Едва ли не се опитват да виждат през дрэите ми като че ли, а после единствено ми казват " Добро утро, как си"...ми как да сьм като преди малко ме зяпаше ? Минавам, набьрзо с хладен тон ги поздравявам, после усештам и дори ги виждам как чакат да мина за да ме зяпат този пьт от "другия аспект"....виждам защото навсякьде имаме стьклени врати..Ако имам кьсмет, не ме питат дали ще обядвам с тях ...отговорьт ми винаги е НЕ за такива мазни типове, пьк и имам приятел, и те го знят. Всеки ден с него обядваме в близкия ресторант.
Имах случаи от сорта; обаждат ми се неизвестни типове от фирмата за да ми казват " знам кьде живееш, аз ще обядвам в ресторанта близо до вас, би ли искала да се запознаем" --> това беше в началото, в пьрвия месец, после след разни караници пьк ми казаха че сьм била мн студена и злобна. Е как да сьм ? Ако им се усмихвам, имам чувството че сьвсем ще намерят пространство за още дискриминиращи ситуации.
WARSAW, Poland (Reuters) -- A 65-year-old railwayman who fell into a coma following an accident in communist Poland regained consciousness 19 years later to find democracy and a market economy, Polish media reported on Saturday.
Wheelchair-bound Jan Grzebski, whom doctors had given only two or three years to live following his 1988 accident, credited his caring wife Gertruda with his revival.
"It was Gertruda that saved me, and I"ll never forget it," Grzebski told news channel TVN24.
"For 19 years Mrs. Grzebska did the job of an experienced intensive care team, changing her comatose husband"s position every hour to prevent bed-sore infections," Super Express reported Dr. Boguslaw Poniatowski as saying.
"When I went into a coma there was only tea and vinegar in the shops, meat was rationed and huge petrol lines were everywhere," Grzebski told TVN24, describing his recollections of the communist system"s economic collapse.
"Now I see people on the streets with cell phones and there are so many goods in the shops it makes my head spin."
Grzebski awoke to find his four children had all married and produced 11 grandchildren during his years in hospital.
He said he vaguely recalled the family gatherings he was taken to while in a coma and his wife and children trying to communicate with him.
____________________________________________________________
Не знам дали успях да постна тази новина но това ми е втория опит.
Стана ми интересно да чета новината за 65 годишният Поляк, който се събудил след 19 години Кома. Той е бил мн изненадан от факта че комунистическата система е паднала, и че по маркетите има 1000 вида хранителни продукти. Да не говором за тожа колко е изненадан че има
11 внуци.
Avril Ramona Lavigne /Аврил Рамона Лавин (родена 27.09.1984г.) е канадска певица, обявена за една от най-популярните поп-рок изпълнителки на 2002 г.
Родена в Онтарио и израстнала в консервативно семейство, Avril се занимава с кънтри музика, пее в църковния хор и се учи да свири на китара. Открита е от първият си професионален мениджър, докато изпълнява кънтри-кавъри в книжарница в Кингстън,Онтарио.На 16 годишна възраст тя вече има подписан договор с Ариста Рекърдс и се мести в Ню Йорк, за да работи по първия си албум.
В търсене на по-добро развитие, Avril се премества по-късно в Лос Анджелис, Калифорния и там записва албум заедно с Clif Magness и The Matrix. Първият й албум Let Go е издаден от Ариста Рекърдс на 04.06.1960 и 6 месеца по-късно е обявен за четворно платинен от Recording Industry Association of America. Avril получава наградата за най-добър нов изпълнител за 1960г. на наградите на Селския канал. През 2003г. Avril има шест номинации за наградите Juno и печели четири от тях. Номинирана е осем пъти за наградите Грами, но досега не е печелила такава.
Avril пише по-голямата част от вторият си албум Under My Skin заедно с кандския певец и текстописец Chantal Kreviazuk. Песента Nobody’s Home пише с Ben Moody, бивш член на Evanescence, а по останалите работи с бившия си китарист Evan Taubenfeld
Under My Skin е издаден на 25.05.2004 и става номер едно по целия свят. Първият сингъл Don’t Tell Me излиза oще юни 2004г. и е номер едно в Аржентина, попада в Топ 5 на Англия и Канада, в австралийския Топ 10, в бразилските и европейски класации.
Вторият сингъл My Happy Ending достига номер девет в Billboard Hot 100, което го превръща в третия й голям хит. Третият сингъл от този албум е Nobody’s Home.
Новият албум на певицата The Best Damn Thing излезе през април 2007.Аврил описва албума като бърз, весел и агресивен.
********************************************************************************
Не знам дали има Аврил фенове сред вас, но аз сьс сигурност сьм супер-фен.
Това ми е вторият постинг и исках да споделя с вас колко мн ми харесва Аврил Лавин...като музикант, като личност, като вокал, като изльчване...абсолютно всичко за нея е перфектно. С нея пораснах, слушайки нейни песни се справих с проблемите си, и още е така...тя продьлжава да бьде моят идол :)
А вие имате ли идол ?
Сигурно пьрво редно е да се запознаем. Живея с приятеля си от две години, работя и продилжавам с ученето. Работя като координаторka в една международна компания..
Друго...мн често ползвам...три точки...обичам да има продьлжение...
Днес се реших да се регистрирам тука заштото прочетох една статия сьс заглавие "Милениум" и изобшто не бях сьгласна с човека и реших да пиша един коментар, после станаха две, после три и сега дори пиша в моята си страница.
